Италианката, която уби заради сина си и направи кексчета от жертвите
Животът на Леонарда Чанчули в никакъв случай не е бил елементарен: в младостта си тя два пъти прави опит за самоубийство; в зрелост тя забременява от брачна половинка си 17 пъти, само че претърпяват три спонтанни аборта и губи 10 от децата си на ранна възраст. Затова, когато стартира Втората международна война, е решена да направи всичко, с цел да отбрани своя наследник.
Част от това всичко е да богуби хора.
Така в интервала 1939-1940 година Леонарда Чианчули примамва три дами в дома си и ги убива, след което от телата им прави сапун и питки, част от които изяжда сама, а друга сервира на съседите си. В последна сметка обаче съмненията падат върху нея и тя признава.
Ето ужасяващата история на Леонарда Чанчули, италианска серийна килърка, известна като „ сапунерката от Кореджо “.
Като млада
Трагичният живот на дамата стартира на 18 април 1894 година в китното южноиталианско градче Монтела.
Още като младеж тя прави два опита за самоубийство. Когато през 1917 година се омъжва за регистратора Рафаеле Пансарди, Чианчули твърди, че майка ѝ я проклева, тъй като не утвърждава връзката им. Независимо дали това е правилно или не, по време на брака си тя претърпява огромни нещастия – забременява цели 17 пъти, само че три от тях приключват със импровизиран аборт, а 10 от децата ѝ умират в доста ранна възраст. Това кара майката да се грижи изключително усърдно за оживелите.
Нещата не са доста по-добре отвън дома. През 1927 година тя е вкарана в пандиза за машинация, откакто записва подправена информация за сметка във финансовата институция, в която работи. След освобождението си тя и фамилията ѝ се реалокират от Лаурия в Лакедония – гъдето пък губят трагично дома си по време на земетресението в Ирпиния на 23 юли 1930 година
Земетресението в Ирпиния през 1930 година, което събаря дома на Леонарда Чианчули. Снимка: Wikimedia Commons
Леонарда Чианчули отива при гледачка, с цел да предскаже ориста ѝ. Години по-рано друга врачка ѝ била споделила, че всичките ѝ деца ще умрат млади – извънредно знамение, което малко или доста се сбъдва. Но в случай че се е надявала, че оновата ще ѝ обещае по-светли дни, тя очевидно е останала мощно разочарована.
Според Музея на криминологията в Рим врачката учи ръцете на Чианчули, след което изрича смразяващо знамение: „ В дясната ти ръка виждам затвор, а в лявата – лудница за нарушители. “
И в последна сметка, макар че Леонарда и фамилията ѝ стартират отначало в градчето Кореджо, тя не съумява да избяга от ориста си.
В края на 1939 година, когато Втората международна война гълтам Европа, синът на Леонарда – Джузепе – ѝ оповестява, че ще се причисли към италианската кралска войска. След като е изгубила на този стадий 14 деца, тя изпитва необикновен боязън да не си отиде и Джузепе. Затова се обръща към единственото нещо, което има вяра, че ще го защищити: човешкото жертвоприношение.
Не е ясно от кое място ѝ хрумва концепцията да принесе в жертва хора, с цел да избави сина си. Римокатолицизмът, доминиращ в Италия по това време, не разрешава човешките жертвоприношения като низост пред Бога. Но без значение от кое място идва, Леонарда ще убие три дами, преди да бъде хваната.
Жертвите на Чанчули: Фаустина Сети, Франческа Соави и Вирджиния Качиопо. Снимка: Публичен домейн
Първата жертва на Чанчули е локална бабичка на име Фаустина Сети. След като я кани в дома си под предлог, че ще ѝ откри брачен партньор, Чанчули я инструктира да напише успокоителни писма до членовете на фамилията ѝ. След това ѝ дава на Сети чаша вино, смесено със сънотворни, и я убива брутално с секира.
Трупът на жертвата е нарязан на девет части, а кръвта е събрана в съд.
„ Хвърлих частите в тенджера, прибавих седем кг сода каустик, която бях купила, с цел да върша сапун, и разбърках цялата примес, до момента в който частите се разтвориха в гъста, тъмна каша, която излях в няколко кофи и изпразних в близката септична яма “, изяснява по-късно Чанчули.
И продължава: „ Що се отнася до кръвта, изчаках да се съсири, изсуших я във фурната, смлях я и я смесих с брашно, захар, шоколад, мляко и яйца, както и с малко маргарин, като омесих всички съставки дружно. Направих доста хрупкави сладкиши и ги сервирах на дамите, които ми идваха на посетители, въпреки че Джузепе и аз също ги ядяхме. “
Твърди се, че Чанчули взема и спестяванията на Сети, общо 30 000 италиански лири, които получава като възнаграждение за това, че я е уредила със брачен партньор.
На 5 септември 1940 година намира втората си жертва: Франческа Соави. Както и при Сети, Чанчули я примамва в дома си с подправено заричане – твърди, че ѝ е оредила работа като учителка и я убеждава да напише писма до приятелите си, в които да опише в детайли пътуването си. След това я упойва, убива я с секира, изпича я на сладкиши и краде парите ѝ.
Третата жертва обаче се оказва последна.
Вирджиния Качиопо е известна певица, сопран, която в миналото е пяла в фамозната опера „ Ла Скала “ в Милано. Чанчули ѝ дава обещание работа при импресарио във Флоренция, което се оказва задоволително, с цел да я примами в дома си на 30 септември 1940 година Както и при предходните си две жертви – първо идва вино с преспивателни, след това секира.
Този път обаче, вместо единствено да изпече тялото ѝ на питки и да нахрани с тях съседите си, Чанчули разтопява плътта на Качиопо и я трансформира в сапун.
„ Тя се озова в тенджерата като другите две… плътта ѝ беше мазна и бяла, когато се разтопи, прибавих бутилка одеколон и след дълго време на котлона съумях да направя най-хубавия кремообразен сапун “, спомня си Чанчули. „ Раздадох късчета на съседи и познати. Сладкишите също бяха по-хубави: тази жена беше в действителност сладка “.
Жертви и принадлежности
Въпреки че Леонарда Чанчули може и да е вярвала, че е направила съвършените убийства, тя позволява неточност с Качиопо – тъй като снахата на певицата се тревожи мощно за нея. Тя не има вяра на писмата, в които в детайли се разказва бързото ѝ тръгване, и в действителност я бе видяла да влиза в дома на Чанчули в нощта, когато сякаш е „ отпътувала “. Почти незабавно оповестява в полицията за изгубването.
Полицията отива да проверява и в дома на Леонарда намират уличаващи доказателства: персоналните движимости на изчезналите дами, три брадви, два ножа и котел. Първоначално килърката отхвърля всичко, само че когато полицията трансферира виновността върху обичания ѝ наследник Джузепе, тя признава. Според „ Културно завещание на Ломбардия “ тя потвърждава, че е била в положение да разчлени телата сама – и без помощта на Джузепе – като разчленява мъртвец в локалната морга единствено за 12 минути.
По време на престоя си в пандиза си печели репутацията на образцов пандизчия: тиха е, спокойна и постоянно прекарва времето си в плетене на една кука и подготвяне на сладкиши – макар че никой не желае да ги опита. На 15 октомври 1970 година Леонарда Чианчули умира от мозъчна апоплексия, тип кръвоизлив, до момента в който към момента е зад решетките.
Тялото ѝ е върнато на фамилията ѝ, с цел да бъде заровено, само че оръжията на убийствата – в това число казана, в която са варени жертвите ѝ – са дарени на Музея на криминологията в Рим, където могат да се видят и през днешния ден.
